През последните години, вниманието на морската общност беше изцяло насочено към ефектите от пандемията COVID-19 върху морските лица, поради което пиратските действия, които върлуват в различни части на света останаха на заден план. В същото време, нападенията от пирати, главно базирани в делтата на Нигер, са се увеличили значително през последното десетилетие, като драстично се е увеличило и насилието над моряците, както и преките щети върху корабите.

Без корабоплаването животът би бил различен. Ще имаме ограничен достъп до голяма част от храната, която консумираме, фармацевтични продукти, дрехи и потребителски стоки, тъй като около 90% от световната търговия се транспортира с кораби. Около 1,7 милиона моряци и 61,000 кораба правят това възможно всеки ден. 

По време на пандемията КОВИД 19, на над 1 милион моряци и морски работници им беше забранено слизането на брега в редица държави от техните правителства, с което се осуетяваше тяхната смяна. Така, те бяха принудени да престоят на корабите доста време след завършване на контрактите им. Това, разбира се, влияеше върху тяхната работоспособност и най-вече върху тяхната психика.

След упорити активни действията на международната морска общественост за обръщане внимание върху този тежък проблем и да се позволят смените на екипажите, като така да се осигури на морския транспорт да продължи да работи по време на пандемията, в своя резолюция Генералната асамблеята на Организацията на обединените нации призна „моряци и друг морски персонал“ като ключови работници (параграф 3 от Резолюция A / 75 / L.37) и настоява държавите също да признаят този факт.

С този документ, на практика се признава и ключовото значението на корабоплаването за нормалното функциониране на обществото, както като цяло, така и по отношение на пандемията и призовава за действия за повишаване на устойчивостта на веригите за доставки, осигуряване на правото на моряците на достойни условия на труд и живот, и защита на техните човешки права.